В последните няколко години българската метъл сцена е като пробуждащ се вулкан, заплашващ да ни залее със своят огнен ад. Такъв пример е и варненската old school траш метъл банда TERRAVORE. Триото, година след създаването си през 2015, ни зарадва със своето дебютно EP “Apocalyptic Impact“. Изданието съдържа четири безкомпромисни, бързи и безмилостни композиции , както и intro и outro.
Въвеждащата “Awakening at Yellowstone” ни подготвя идеално за предстоящата сеч, със своето средно темпо, носещо усещане за надвиснала опасност. А въпросната заплаха идва още в първата песен “The Chicxulub Impactor” и удря като мегатонов метеорит. Започва се бавно, можем да наблюдаваме идването на удара от космоса, като внезапно скороста се увеличава и започва истинският катаклизъм – 4-минутен траш-геноцид, оставящ безжизнен пейзаж на разруха и безжизненост.
Следва пренасяне „преди много,много години в една далечна галактика“, с две композиции, посветени на сагата „Междузвездни войни“. „Abominable Rancor“ по мое мнение, е най-тежката песен в албума, включваща бързи пасажи, бласт бийтове, виртуозни сола и дори на места граничи с дет/траша, а също е и най-дългата – близо 5 минутен разказ за ужасът, познат на феновете като Ранкор. Четвъртото парче от албума е и моят личен фаворит – „Dark Side Of The Force” – разказ за Тъмната страна на българската траш метъл сила. Най-мелодичната песен от албума, носеща истинско усещане за злоба и мрак. Също така е и ултимативен фен-трибют към вечната сага на Джордж Лукас, на която TERRAVORE са доказали, че са верни последователи и с други техни по-нови неща, като песента “Starkiller”, която хората, които посещават техни концерти, имат удоволствието да чуят.
След пътуването ни през Далечната галактика, следва връщане към нашия свят и една силно политически настроена композиция – „Age of Modern Slavery”, която е и предпоследна в албума. Критичният към Запада текст е мощен колкото самия звук. Вторият ми фаворит в албума, много „хващаща“ и запомняща се мелодия, идеална за здрав headbang. Краят идва с едно “Post-Apocalyptic” outro, което дори носи леки нотки на меланхолия, най-вероятно заради това, че цялото EP приключва толкова бързо.
Като цяло изданието е на изключително високо ниво, звукът е много чист, но не прекалено. Високо ниво на техничност в самото свирене, необичайни идеи, които правят албума още по-интересен, но въпреки това носещ типичното old school чувство. Единственият минус е това, че е само 20 минути, но се надяваме в бъдеще TERRAVORE да ни зарадват и с дългосвирещ албум.